Първи стъпки

Здравейте, приятели!

Днес реших да споделя с вас личния си опит от ходенето ми по интервюта за работа. Това си е цяло приключение, особено ако правиш първите си стъпки и нямаш представа какво те очаква. След няколко месеца аз и колегите завършваме бакалавъра и… за радост или не, излизаме на трудовия пазар – без опит, но пък с голям ентусиазъм и жар в очите. Изчела съм много съвети на специалисти по темите – как да оформя CV-то си, какво да напиша в мотивационното си писмо, как да се облека, как да се държа, маниери, най-често задавани въпроси  и др.

Ходила съм на немалко интервюта за работа с цел „да претръпна”, да видя какво се изисква, да усетя конкуренция, да видя дали съм „вървежна”, на какво да наблегна в обучението си, пък в крайна сметка ако излезе нещо – защо не?! И знаете ли с какво се сблъсквах всеки път?! … С бюрокрация и неорганизираност. Един „любим”, недалечнен, случай: пътувах половин ден в замръзнал автобус, попълвах езиков тест в претъпкана зала, където едва си намерих място, за да седна, търсих къде да пренощувам и на другия ден се върнах вкъщи. Няколко седмици по-късно, разбрах, че ръководителят на съответния екип е сменен и вече няма нужда от асистент (разбира се, сама се поинтересувах, никой нямаше грижата да ми съобщи, за да не чакам и да не се надявам). Друг мой случай-фаворит: пътувах половин ден, едва намерих офиса, където се провеждаха интервютата (понеже се намираше в малка уличка в някаква гора от храсталак и шубраци), правих общ тест, тест за интелигентност и разговарях с интервюиращ. Месец по-късно ми се обадиха, за да ме уведомят, че съм избрана за финално интервю, но пък шефката е извън страната и интервюто се отлага за сега. След месец пак ми се обадиха, но пък вече си бях намерила сезонна работа и не ми се занимаваше с нови пътувания и неизвестни.

Много „обичам”, също така, да бъда интервюирана от човек, който не е запознат с биографията ми, който с явно нежелание, по стечение на обстоятелствата и между другото се намира в една стая с мен. В мозъка ми са запечатани доста случки, тези от които бяха най-открояващи се. Мисълта ми беше, че докато все още имам възможност, до някъде да се забавлявам на това, което ми се „сервира”, то след няколко месеца, вероятно, нещата няма да стоят по този начин. Може би всичко се свежда до една дума – късмет. Или „нацелваш” точните работодатели и всичко минава гладко, или се въртиш дълго време в центрофугата. А колко по-приятно би било нещата да са по-организирани, да протичат по-бързо и да има информация за това, какво се случва към момента. Моят съвет към колегите – ходете на повече интервюта и не се отчайвайте, ако не сте в челната десятка! Направете анализ – какво не ми е наред, с какво не се справих добре и работете върху себе си, докато имате време, защото часовникът тик-така и неусетно ще сте в средата на втори семестър, четвърти курс! :)

Ако сте ходили вече на интервю за работа и тази статия ви напомня за конкурентен случай на моите истории, то тук е  мястото да споделите горчив, но градивен опит :)

 

4 за публикацията

Първи стъпки

Калоян Диков

Поздравления, добре написана статия! Също така е важно да не се „хвърляме“ на първата предложена работа, а да знаем точно какво търсим. Мисля, че ако човек е достатъчно мотивиран и съобразителен, ще се реализира в положителен аспект.

Отговор
Женя Антонова

Женя Антонова

Благодаря за положителния коментар! :) Когато човек сериозно се захване с търсене на работа и знае какво може (т.е. „знае си цената“), то той може и да подбира и да се насочва към най-подходящата позиция за него. Когато обаче е неуверен, или все още „вятър го вее..“ е добре да опитва, пък каквото стане. Най-малкото ще придобие опит за неща, които ги пише по книгите, но са различни в реалността. И да, прав си – мотивация и последователност му е цаката :) :) :)

Отговор

Иван Крумов

Интервютата за работа дори и да не доведат до наемането ви са много полезни за да си „сверите часовника“. Аз например благодарение на едно такова „провалено“ интервю осъзнах, че имам пропуски в английския и трябва да ги запълня ако искам да си намеря работа, и то ако може хубава :) Открих и една друга истина – а именно, че най – често конкурсите обявени за свободна позиция са проформа, защото все пак по закон трябва да има такъв, но дадената фирма вече си е намерила вътрешен човек, който бива избиран впоследствие. Все пак съм оптимист и вярвам, че добре подготвен човек ще успее да си намери работа, стига да не преклони глава пред трудностите :)

Отговор
Женя Антонова

Женя Антонова

Благодаря за коментара! :) Да, най-важното е човек да не спира да опитва и да не се предава! :)

Отговор
Аватар

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>