Чл. 64 от Закона за защита нa потребителите гласи: „Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:

1. Чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или
2. Чрез думите „нова цена” и „стара цена”, последвани от съответните суми, или
3. Чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана.”

Да виждате нещо подобно на снимката, скъпи приятели?

Снимката направих преди няколко дни в един от любимите си хранителни магазини. Сравнително нов, винаги зареден, озвучен с приятна музика магазин, отговарящ на всичките ми критерии, за да го нарека „любим”. Честно казано останах малко разочарована.

Напоследък често посещавам този супермаркет. Следя почти всички промоционални активности, които използва собственикът на магазина, но не бях обръщала внимание на табелките като тази. На нея ясно се вижда, че има промоция (има си хас този червен етикет да означава нещо друго ). Изписано е името на магазина, името на продукта, неговата марка и грамаж. Посочена е цена. Стара ли е, нова ли е – никой не знае. Важното е, че е промоционална. А ценовоориентираните потребители обичат промоциите. Особено, когато става въпрос за намаление от цената. В Свищов този тип потребители преобладават – студенти, баби, дядовци, безработни – все хора с минимални доходи. Все хора, чиито лица грейват, когато видят червените етикети. Все хора, които влизат за едно-две неща, но понеже имало много намаления, си тръгват с 2-3 пълни чанти и с изпразнени кесийки.

Всички маркетингови похвати в магазина работят. Като се замисля, хубаво е, че хората си тръгват с пълни чанти (за които също си плащат, но това вече е друг въпрос). Хубаво е, че клиентопотокът е непрекъснат. Хубаво е и за шефа, че в магазина оборотите не падат под няколко хилядарки дневно. Хубаво е и да се тегли чертата в края на периода. Сигурна съм, че собственикът „грее” така, както са грели и лицата на потребителите, грабвайки от продуктите на „промоция”.

И цялата картинка щеше да е розова, ако всичко беше по правилата. Но не е. И съм малко объркана. Има ли право една студентка, която си мисли, че разбира от маркетинг, да сигнализира в Комисията за защита на потребителите за нарушение като това или не? При положение, че има толкова други нарушения, с които Комисията се занимава – картелни споразумения, монополни цени и т.н.

Според мен е извършено нарушение на закона. Според мен това НЕ Е правилният начин за правене на пари. А според вас?