Отношение на българите към образованието в чужбина – резултати от изследването

Преди време проведох изследване на тема „Отношение на българите към образованието в чужбина”. Интернет анкетата беше публикувана в блога. Формираната база данни с отговорите на респондентите бе щателно обработена с подходящи програмни продукти и се достигна до конкретни резултати. Ето ги и тях.

54 души попълниха анкетата докрай, затова такава е големината на извадката, която е обработена и от която са извлечени настоящите резултати. Понеже тя НЕ отговаря на изискванията за представителност (репрезентативност), резултатите НЯМАТ статистическа значимост. Въпреки това, считам, че е правилно да ги публикувам, защото част от вас са попълнили анкетата и вероятно искат да научат до какви изводи съм достигнал. За съжаление, многомерните анализи също НЕ отговарят на критериите за статистическа значимост, затова най-общо ще ви представя резултатите от едномерните разпределения.

Почти 90% от анкетираните имат близки, роднини или приятели, които учат в чужбина. Това значи, че малко или повече са запознати с материята и мнението им почива на реална информация, а не просто на догадки.

Около 56% от запитаните смятат, че образованието в чужбина е по-качествено от родното. 35% са на мнение, че то е пряко свързано с конкретното учебно заведение. Едва 9% считат, че родното образование не отстъпва по качество на това зад граница.

Мнозинството от анкетираните са на мнение, че образованието в чужбина има по-скоро практическа насоченост. Че е скъпо. Че за да учиш зад граница се изискват специфични първоначални знания и умения. Според анкетираните, работодателите са по-склонни да наемат кадри, завършили в чужбина. Изненадващи са резултатите, че според запитаните, чуждите кадри не са по-конкурентоспособни от родните и че хората, завършили в България не отстъпват на тези, завършили зад граница.

57% от запитаните биха избрали страна от Европейския съюз, ако трябва да учат в чужбина. 33% биха избрали САЩ, а останалите 10% са почти наравно разпределени между Канада, Япония, Австралия или другаде.

35% от запитаните биха изкарали бакалавърска степен в чужбина. Мераклии за магистратура са цели 78% от анкетираните. 41% биха изкарали специализация зад граница, а 22% биха защитили докторат.

Отношенията към програмата ЕРАЗЪМ за студентска мобилност в рамките на Европейския съюз са положителни. Малко над 30% от запитаните обаче нямат отношение по въпроса.

Подредени по важност и по низходящ ред, главните мотиватори, според запитаните, да учат в чужбина са следните:

  • Качествено образование
  • Осъвършенстване на чуждите езици
  • Получаване на всепризната диплома
  • Запознанство с нови хора
  • Опознаване на нова култура

Подредени по тегло на относителната важност (от 0 – „маловажно” до 100 – „много важно”) според анкетираните, за да учите пълноценно в чужбина трябва да отговаряте на следните изисквания:

  • Познаване на местния език – 74
  • Познаване на местното законодателство – 56
  • Познаване на местната култура и традиции – 41
  • Познаване на местните специалитети – 30

В демографско отношение, разделението между половете на респондентите е 52% в полза на жените, срещу 48% мъже. Представителите на двата пола са почти поравно. Около 85% от анкетираните попадат във възрастовия диапазон 19 г. – 25 г. Около 80% са студенти.

 

11 за публикацията

Отношение на българите към образованието в чужбина – резултати от изследването

Поли Козарова

Добра идея – да се проучат нагласите по отношение на следването в чужбина. Макар и непредставителна анкета, според мен отразява реалната ситуация. Над 80% от младите хора искат да следват в чужбина. Ако бях на мястото на Министерството на образованието, или на мястото на българските университети, щях да се запитам „защо?“.

На базата на опита на моето семейство, аз вече смятам, че особено за бакалавърската степен, българските университети са добър избор. Докато младите хора придобият база от теоретични знания и убеденост в коя професионална посока искат да поемат. Тогава може би е добре да се мисли за чужбина – когато си постигнал нещо в собствената си страна.

А университетите в България имат тази слабост, че малко говорят за себе си, тоест слабо се рекламират. Те още залягат на стара слава, на известността си, а времената се промениха. В условията на голяма конкуренция е редно да се потрудиш повече, за да привлечеш своите верни клиенти…

Отговор

Обучението в чужбина далеч не е гаранция за придобиване на качествено образование. Зависи от страната, където се намира университетът, от самия университет, специалността, отношението и нагласите на самия студент и т.н. – елементите в уравнението са доста. В западните елитни университети е пълно със студенти, деца на щедри дарители на Алма Матер, както и елитни атлети със спортни стипендии, които носят чест и слава за университета със своите спортни успехи. Дали обаче те учат отговорно и задълбочено – сериозно се съмнявам.

Най-важно е отношението на студента – ако е сериозен, със сигурност ще се подготви добре – без значение къде учи. Не университетът ти налива знания в главата, но той е отговорен за изграждането на среда, която да подтиква и мотивира младежите да се образоват и да бъдат въвлечени в образователния процес.

Отговор

Поли Козарова

Абсолютно съм съгласна. Затова и съм впечатлена от търговския подход на много западни университети, особено холандските. Никому неизвестни приложни университети обикалят източно-европейски изложения за образование, обещавайки щедро благата на друг образователен стил в никому неизвестни северни локации. Много хора се подлъгаха, вместо да напънат сили и да дадат всичко от себе си в българските университети.

България има какво да даде на своите студенти – както в областта на точните науки, така и в бизнес науките. Свищовският университет е типичен пример.

А вашият блог е страхотно доказателство за качеството на обучението там!

Отговор

Благодаря Ви за милите думи! Стараем се и даваме всичко от себе си. Много се радваме, когато хората оценяват труда ни. Вие многократно сте показвала своята подкрепа, за което сме много щастливи.

По отношение на маркетинговата активност от страна на университетите – тези, които правят сериозни инвестиции в маркетинг, до един са частни. Държавните университети – поне по това, което виждам в България, или инвестират минимални средства в някакви комуникационни активности (най-вече евтини, лишени от оригиналност и зле позиционирани реклами, които се въртят по кабеларките) или не правят нищо по въпроса. Сериозно се съмнявам, че имат какъвто и да било маркетингов отдел, а ако имат катедри по Маркетинг – 100% изобщо не се допитват до учените там (а биха могли и най-важното – консултирането би им излязло безплатно).

Отговор

Поли Козарова

Е, има много полета, в които един български маркетьор може да копае. Това само по себе си е добро. Може би това поле очаква вашето поколение?

Отговор
Аватар

 

Вашият отговор на Muhasebe Dersleri Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>