„Може ли по-голям размер от тези?“

На всички ни се е налагало да задаваме този въпрос в магазин за обувки. По себе си не съм забелязвала, но от разговори с колежки открих, че този въпрос е много неудобен, дори притеснителен, за някои дами. Кой би искал да го помислят за човек с учудващо големи крака, особено когато става въпрос за жена? За жалост, този и редица други предразсъдъци все още битуват в нашето съзнание. Затова, не за всички, но за някои хора подобни въпроси могат да се окажат доста неудобни.

Потърсих информация в Интернет по въпроса и се оказа, че наистина по-голямата част от жените с „по-голям крак” (държа да отбележа, че смятам този начин на изразяване за крайно неприемлив) се притесняват ужасно от това, че примерно носят номер 40 или 41, което е нормално за жена с голям ръст. Да не би случайно, видите ли, продавачът да си помисли нещо за краката им. От притеснение и неудобство някои дори си купуват по-малък размер, което впоследствие води до деформации на крака и дискомфорт.

С пазаруването онлайн този проблем се решава. Но какво се случва при пазаруването в реален търговски обект? Не се бях замисляла за този проблем, докато не видях решението му, за жалост – извън България. Преди година имах късмета първото ми пътуване в чужбина да е в една чудесна европейска страна – Германия. Страна, в която не видях въпросните предразсъдъци. Може би, защото там да носиш 39-40-41 номер е повече от нормално – все пак, от тези номера винаги имаше най-малко модели.

По отношение на проблема с обувките и разочарованието, когато твоят номер го няма, видях следното решение. В магазините за обувки моделите бяха подредени по номера, т.е. всички модели от даден номер на едно място. Колко лесно и просто! Вместо да питаш „Имате ли 39-ти номер?”, директно отиваш до мястото, където пише 39, и разглеждаш наличните модели. Вярно, че така един модел ще трябва да се изложи на няколко места, но какво пък – нали клиентът ще е доволен и няма да се притеснява. В този случай работата на продавач-консултантите се свежда единствено до предлагане и на другата обувка от даден чифт, както и обслужване на касата. Спестява се време и досадното убеждаване на продавачите, че това е твоят номер обувки – нищо, че не можеш да си мръднеш пръста вътре или пък отзад остава 1 см свободно пространство.  Спестяват се и неудобните въпроси. Отново ще кажа – просто и очевадно решение на скрит проблем!

Какво по-хубаво от доволния клиент, който не чака с нетърпение да му донесат желания размер обувки и не чува: „Съжалявам, нямаме този размер от модела…”? Истината се крие в малките неща. Понякога решението на проблемите е в на пръв поглед простите и съвсем логични неща, но пък подобряването на потребителското преживяване е безценно.

Лично аз не съм срещала тази практика у нас. Ако сте виждали подобно нещо в България (вероятно в по-големите градове), моля, пишете ми.

 

4 за публикацията

„Може ли по-голям размер от тези?“

Cvet Trifonova

Има подобен магазин във Велико Търново. Даже ако не се лъжа е немски. Там обувките са много и са подредени по секции като на рафтовете са разположени кутиите с всички налични номера, а на някоя от тях е изложен един чифт. Беше наистна лесно – харесваш си модел и проверяваш дали има твоя номер. Естествено има и доста обслужващ персонал, от който човек, който знае какво търси, не се нуждае и хубавото е, че не се натрапват ако им кажеш, че можеш и сам да се оправиш :) Иначе за номерата – не знам как е, но в България този проблем го има и с дрехите.

Отговор
Десислава Кънчева

Десислава Кънчева

Благодаря за коментара, Цвети! Мисля, че се сещам за кой магазин говориш (Deichmann), но пак го има този момент – да проверяваш за твоя размер. Макар и сам да разглеждаш наличните номера, това също може да доведе до известно разочарование, ако твоят размер го няма. В Германия директно имаше табелки – номер 38, например, и под нея – всички модели, от които има този размер. Много ми се иска да видя това скоро и при нас!

Отговор

Радослав Йорданов

По повод на това, че дребните и простички неща понякога са особено важни – ето една малка история:
В малък жилищен квартал имало два магазина за хранителни продукти – магазин „А“ и магазин „Б“. Децата от квартала се тълпяли пред магазин „А“ да си купуват бонбони, а в магазин „Б“ изобщо не влизали. Попитали ги защо… Отговорът (по детски чист) бил:
„Когато купуваме бонбони от магазин „Б“, продавачът сипва бонбони в найлоново пликче, поставя пликчето на кантара и отнема от вече сипаните бонбони. Докато продавачът в магазин „А“ сипва бонбони в найлоновото пликче, поставя пликчето на кантара и след това добавя бонбони в пликчето…“.
Всъщност, и двамата продавачи отмервали точното количество бонбони… но единият сипвал повече и след това отнемал докато стигне до желаното тегло, а другият продавач първоначално сипвал по-малко количество и след това, виждайки колко не достига, добавял допълнително бонбони…
Не помня откъде съм чул или прочел тази история. Тя вероятно е измислен. Но ми звучи поучително.. :)

Отговор
Десислава Кънчева

Десислава Кънчева

Благодаря, че се включихте по темата! Наистина – и във Вашия пример с бонбоните, и в моята история с обувките, смисълът е един и същ – един продукт, предложен по различни начини, решава различни проблеми за различни хора :)

Отговор
Аватар

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>