Конкуренция

Конкуренция – вселенско явление, заложено във всяко едно ниво – растително, животинско, човешко… Тя дава паралелно правото да се бориш за по-добър живот и задължението да не спираш да се бориш, за да оцелееш; да се развиваш, за да бъдеш „на върха”.

Тя е път към прогреса, защото еволюцията се случва само и единствено на база конкуренция; факт е, че две преситени врабчета ще се сбият за троха на тротоара, защото природните закони са прости – по-силният оцелява, за да предаде своето генетично програмирано репродуктивно-конкурентно поведение на своето потомство.

Конкуренцията при нас, хората, се свежда не само до фактор оцеляване. Ние, човеците, като последното, най-висше ниво на развитие в природата, се конкурираме за власт, пари, самоизява, себеутвърждаване – там, където го има полето за изява, там където има обща цел. Истината е, че човекът е в състояние да се конкурира с всичко и за всичко. Докато едни си съперничат, за да оцелеят, то други го правят за удоволствие, защото имат нужда да бъдат уникални, единствени, неповторими. Ясно изразени са тези взаимоотношения, когато говорим за икономика и пазар. В този ред на мисли в съзнанието ни нахлуват следните въпроси:

Как да победим конкурентите? Как да бъдем „на върха”?

Докато в миналото пазарната конкуренция се бори да задоволи все по-добре съществуващите вече потребности от храна, облекло, удобство, то днес тези първични нужди са „изчерпали” своя потенциал. Днес, конкуренцията създава изцяло нови потребности, моделира нужди, развива ги, предизвиква фантазията на потребителите. Тя прави това все по-добре с всеки изминал ден, защото да си конкурентоспособен означава да си гъвкав, за да оцелееш в джунглата, наречена „пазар”. Розабет Мос в своята книга „Когато гигантите се учат да танцуват” отбелязва: „Годините пред нас ще са най-добри за тези, които се научат да балансират мечти и дисциплина. Бъдещето принадлежи на тези, които приемат потенциала на по-широките възможности, но осъзнават реалността на по-ограничените ресурси и откриват нови решения, които позволяват да се прави повече с по-малко.”

Като говорим за победа: Знаете ли къде се раждат великите идеи? Войната не се води в офиса, нито в някой град или държава. Сраженията се разиграват в умовете. Във вашия ум, в моя ум, в умовете на купувачите – настоящи и потенциални, без почивен ден. Войната е интелектуална, скрита, тайна и смъртоносна. „Бъди различен или изчезни”, казва Том Питърс, а кой печели определят не конкурентите, а клиентите. Те са „жури”, което трябва да бъде разбрано, ухажвано, уважавано. Към него съществува и задължението – да се работи за неговото благо, защото най-добрият начин да задържим клиент е като постоянно даваме повече за по-малко, оптимизирайки разходите, защото в джунглата „пазар” оцеляват най-съобразителните, най-бързите и смели играчи. Тези, които могат да мечтаят, които имат идеи и ясна цел. Оцеляват различните, тези които познават добре своите права и задължения. В „Маркетинг съвети от А до Я”, Ф. Котлър казва: „Начинът за побеждаване на конкурентите е първо да атакувате себе си. Работете усилено, за да направите продуктовата си линия остаряла, преди това да го направят конкурентите ви.” Това, разбира, се е едната страна – атакувай себе си и се развивай. От друга страна обаче конкуренция винаги ще има, а  конкурентите са не само сходни продукти, не само сходни марки. Конкурент на газираната напитка са чаят, кафето, водата. Ето как се проявява и задължението – непрекъснато да мислиш, да си нащрек, да оптимизираш, защото конкуренцията обостря сетивата.

Необходимостта от конкуренция

Сами по себе си конкурентите са благодат – учители, които разширяват кръгозори, които пробуждат и мобилизират блуждаещите мисли. Те провокират, като ни карат да действаме по-бързо и ефективно, за да намерим решението на все още незададени въпроси. Конкуренцията е дух на съревнование, на състезание. Именно тя разкрива на какво е способен човекът – изпитва неговата воля, неговия талант, запалвайки откривателската искра. Конкурирайки се, човекът става част от цялото и по свой начин  се отличава. Да бъдеш успял означава да си едновременно модел за подражание и мишена, означава, че някой в този момент се опитва да достигне до стъпалото, на което си стъпил, и когато това се случи е въпрос на малко време, за да те изпревари. Конкуренция винаги ще има, защото изначалната потребност на човека да създава е по-силна от всичко друго. Докато се раждат деца ще се раждат и мечти, нови идеи и хоризонти за покоряване.

Никой не помни кога е даден стартът на това състезание, никога няма да има финална права. Едно е сигурно – с всеки изминал ден правилата се изменят, участниците също.

Нищо в този свят не се случва без конкуренция. Нищо не е сигурно, нищо не е статично, няма постоянство. Времето никога не стига, ресурсите са ограничени, потребностите се изменят всекидневно, хората се променят. Най-хубавото е, че човечеството върви към прогрес – благодарение на конкуренцията. Упражнявайки своето право на конкуренция, човекът излиза извън границите на възможното, защото в един съвремен, динамичен свят, застоят би бил пагубен, равен на самоубийство.

 

10 за публикацията

Конкуренция

Иван Крумов

На пръв поглед конкурентите ни, независимо в коя област се подвизаваме, са възприемани като лоши хора. Трябва да сме благодарни обаче, че ги има, защото те ни карат да се усъвършенстваме, да ставаме все по – добри и да постигаме все по – високи резултати. Конкуренцията е креативна и аз се радвам, че я има – стига тя да е лоялна :)

Отговор
Женя Антонова

Женя Антонова

Мисля по същия начин, въпреки че всеки бизнес се опитва да „ликвидира“ конкурентите си и да попречи на появата на нови (различните гледни точки по темата). Това е път към прогреса. Благодаря за коментара! :)

Отговор

georgi

В “ Learning to Think Strategically“ Julia Sloan споменава едно много важно нещо при правенето на стратегия – желанието за победа, над предизвикателство, конкурент, ситуация. Това мисля аз е много съществено при конкуренцията, колко е силно желанието ти за победа през какво си готов да минеш, какво си готов да преживееш и направиш.

Относно конкуренцията, за която пишете и създаващия я пазар. Нещата не са толкова прости. Да има истинска фирмена конкуренция трябва да има истински пазар, аз мисля, че през двайсети век никога не е имало истински пазар, е може да греша за някакъв период от време. така ми идва наум, че над конкуренцията стои умението да се адаптираш, а като негово следствие сътрудничеството с обща цел (то ми звучи все едно се женят :) ). Сътрудничеството, защото икономическия свят вече не е пазар, а конкуриращи и понякога сътрудничещи си мрежи от фирми. Най-простото обяснение за, което се сещам е многократно увеличилата се специализация във все повече области от там и нуждата от организации интегратори на тези специализирани организации.

Отговор
Женя Антонова

Женя Антонова

Умението да се адаптираш към нещата, които не можеш да промениш и от които сам по себе си зависиш, по начин, по който да ангажираш други да се адаптират спрямо теб самия. Това е вид цел, която се преследва стремглаво. Човек винаги ще се конкурира, просто така е устроен. Пазарът и икономическите измерения на конкуренцията са само едно поле за битка :) Благодаря за коментара, наистина темата е обширна, а хората са различни със своите виждания по нея. :)

Отговор

georgi

Хубаво е, че споменавате такива книги и имена, които и аз уважавам.

Много интересно ще ми е личната ви гледна точка относно конкуренцията. Как я преживявате вие в живота си – приятели, търговци, врагове, и всички форми на проявата и, които се сещата. Принципите, които сте видели в нея.

Отговор
Женя Антонова

Женя Антонова

Благодаря и за въпросите :) За жалост конкуренцията на която ставам свидетел в реалния живот не винаги е лоялна.
Пример за конкуренция в момента е кандидатстването за определена работна позиция/стаж. Кандидатите са много, но местата са ограничени. Как да се справиш? Просто бъди уверен, бъди себе си, покажи какво можеш/знаеш и не се отказвай :) Принципът във всяко измерение и проявление на конкуренция е – движи се, развивай се, бъди различен :)

Отговор

Людмил Веселинов

Здравейте!Конкуренцията никога не е лоялна!Казвате само добрите и страни , то добри понякога за клиентите,което не е задължително!Да кажем и лошите,за фирмите:)
1.Намаляване на клиентите-задължително
2.Намаляване на приходите-следствие
3.Загуба на средства за инвестиции-компенсиране с кредити
4.Увеличаване на задълженията-следствие
5.Загуба на качествен персонал-най-вероятно в конкуренцията
6.Рзходи за по-високи заплати или обучение на персонал-следствие
7.Постепенно загубване на пазарен дял-конкуренцията като брой се увеличва
8.Упадък=пазарът не може да поеме толкова участници
9.Ако се е развил достатъчно собственика продава фирмата на по-голяма такава-живее си охолно от акции или фалира
10.Фирмата вече не съществува-конкуренцията е смъртоносна за фирмите!

Няма фирма,която да не загива от конкуренцията,рано или късно или фалира или бива погълната:)

Отговор

ЕМИЛ

Много хубава статия и още по-хубави коментари. Чудесно е да видиш, че все още съществуват мислещи хора като Вас!

Отговор
Аватар

 

Вашият отговор на Иван Крумов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>