Ако поиска, всеки може да бъде добър студент или ученик. Да научиш даден материал и после да го възпроизведеш не е никак трудно. Въпросът не е в оценката, а в интереса. Вярно е, че все пак тя е някакъв измерител на знанията, но за жалост – не и на заинтересоваността. Винаги съм смятала, че не е достатъчно да се справяш добре със задължителните задания – за мен истинският интерес се проявява в допълнителните усилия, които полагаш, за да успееш. Когато човек търси начини да научи нещо ново сам, приема нови предизвикателства, независимо от заетостта си, тогава той има истински интерес в областта.

Жалкото е, че човек се замисля за тези неща, когато си прави равносметка, а това обикновено става накрая, както и с мен – в края на четвърти курс. Винаги, още от първи курс, а и в училище, съм се занимавала със странични проекти. Докато в ученическите години те бяха от различно естество, по време на студентството те си бяха конкретно насочени към маркетинга. Едва сега разбирам важността им и отчитам колко са ми били полезни.

Всяка извънаудиторна задача, с която съм се захващала, от проучване на даден проблем до провеждане на собствени изследвания, ми е дала нещо повече – нещо, заради което съм размърдала мозъка си допълнително. Много хора не биха го направили, но те се задоволяват със задължителното – колкото по-малко усилия, толкова по-добре.

И все пак, защо допълнителните усилия са от полза:

1. Научаваш нещо ново („това ние много добре го знаеме“, както се пееше в една песен…);
2. Добиваш увереност – ако става дума за презентация – увереност да говориш пред хора; ако става дума за някакъв доклад или пък изследване – увереност, че наистина си способен да търсиш решения на проблеми;
3. Прилагаш наученото досега – както споменах, не е важно да възпроизведеш нечие виждане, важното е да съумееш да го приложиш;
4. Създаваш си навик за постоянно движение на мозъчните клетки – много е жалко да виждаш хора, които имат потенциал, но не искат да го развиват. Редовното мислене по дадени проблеми, които са ти интересни, създава навик за постоянно търсене на решения, а оттам и активност;
5. Учиш се да мислиш в екип – ако работиш заедно с други хора по даден проблем, около който ви обединяват само общите ви интереси, а не някакво задължение, това създава изключително креативна среда. Така се раждат нови идеи, спорове, развитие и най-вече – мислене;
6. Успяваш да се отличиш от масата – за някои не е проблем да са част от „стадото“, но други просто не издържат и по всякакъв начин се опитват да бъдат различни. Много често те не са отличници, макар че има и изключения, но просто мислят нестандартно и не желаят да се ограничават с някакви стандартни рамки.

Много хора си мислят, че заниманието с извънаудиторни дейности и забавлението извън университета са взаимноизключващи се дейности. Мога смело да заявя, че това далеч не е така. Разбира се, ще излъжа, ако кажа, че допълнителните дейности не отнемат време. Всичко опира до разпределението на свободното време. Дори понякога да ти е по-натоварено, винаги след това можеш да разпуснеш и то много по-пълноценно, заради удовлетворението от свършената работа. С колкото и допълнителни дейности да съм се занимавала през последните четири години, определено не съм се лишила от забавление – все пак студентският живот го налага.

Инициативата по създаване на Marketing Academy Club също беше едно странично занимание, което отнема все по-голяма част от времето ми, както и това на колегите. Но както се казва – „с яденето идва апетитът“. Когато нещо се прави с желание, времето губи значение, но и нека бъдем честни – тиймбилдинг срещите ни винаги са на ниво по отношение на забавлението.

С някои колеги от клуба дори в момента, макар и семестриално завършили, продължаваме да се занимаваме активно с допълнителни дейности, за които съвсем скоро ще ви разкажем. Само ще издам, че става дума за Google Online Marketing Challenge и че успяхме да сформираме два отбора с помощта на ас. Костадин Башев от катедра „Маркетинг“. Очаквайте подробности!