И ние го можем!

По стечение на обстоятелствата имах поглед върху студентския живот и съпътстващите го радости и неволи в Германия – една от най-желаните дестинации за образование от чуждестранни студенти. Прекарах един чудесен семестър в градчето Пасау, намиращо се в Бавария на границата с Австрия.

Попадайки в този град, дори да не знаете кой е той, за отрицателно време ще разберете името му от „разхождащите” се чанти с логото „Uni Passau”. Всъщност една от най-големите гордости на града е неговият университет. Наистина има защо това да е така, но бих искал да насоча вниманието в друга посока. А именно – как се реализират печалби от чувството за принадлежност на студентите.

Ако по време на лекция се огледате в огромната аула, ще видите море от оранжеви химикалки с името на университета. До тях ще видите тефтери и лаптопи, носещи стикери със същото лого. В непосредствена близост са разположени два копирни центъра, които обслужват студентите. Там може да се намерят още – моливи, USB-памет, чадъри, ключодържатели, връзки за ключове, значки, тефтери, балони, чанти, карти на кампуса (тук може да ги видите). В същите тези центрове може да поръчате тениска, шапка или друг подобен артикул отново с искрящо оранжево „Uni Passau”. Всички тези неща могат да се видят и на витрини във факултетите. Дори когато си взимате книги от библиотеката, ви дават прозрачна найлонова торбичка отново с логото. Всичко това изглежда много добре, но още по-важно е, че тези предмети „живеят” своя живот извън витрините. Всеки трети носи такава чанта, всеки втори химикалка, а всеки „разхожда” пликче с книги. Особена популярност тези артикули имат сред чуждестранните студенти, които не пропускат да отнесат поне няколко за спомен.

На наша територия също съществува подобна идея, като по-конкретно бих могъл да говоря за университета, в който аз следвам. Преди време само бях чувал за такива артикули с логото на Стопанска академия, но от около година могат да се видят по-достъпно в университетската книжарница.  И  каква е ситуацията? Имаме идея, но не функционира правилно. Хрумват ми няколко причини: мястото на „логата” се очертава една мъничка витринка, точно под носа на студентите, когато те гледат насреща, търсейки с очи учебник. Лесно поправимо. Другата причина звучи по-страшно – нежелание за лична идентификация с учебното заведение. И  по-скоро липса на необходимост, отколкото нежелание. По време на престоя си в Пасау усещах, че отношението на студентите към техния университет е по-различно, те заживяват с него. Звената  „университет” и „студент” работят заедно в екип за по-добри резултати, докато, струва ми се, при нас oще може да се направи в това направление.

Според мен нашите университети трябва да работят повече в насока събития и интересни извънаудиторни дейности за следващите. По този начин от една страна ще се допринесе за вътрешния студентски климат, а от друга – ще засили чувството на студентите, че са активна част от  образователна институция с традиции и бъдеще.

 

11 за публикацията

И ние го можем!

Cvet Trifonova

За да изявят желание потребителите да се идентифицират с даден продукт (ако разгледаме образованието като продукт), той трябва да носи престиж, да е трудно достижим, да не е нещо, с което всеки може да се похвали. В България образованието е евтино (да, да, социална мобилност бла-бла – всеки втори висшист) и достъпно от нефинансова точка (кандидат-студентите намаляват, приемът расте, пазарът е наситен, работа – НЯМА). И знаем как е – който не е влязъл, той не завършил. При все, че всеки е студент и всеки завършва – с какво аз да се почувствам по-различна с химикала с логото на университета? За Германия съм чувала, че ако студентът не успее да вземе изпит (може би с ликвидация, нещо от сорта на 3 явявания), не само, че прекъсва, не само, че няма право да продължи (дори кандидатствайки отново) обучението си в същия университет, ами и губи право да учи където и да е в страната висше в същото направление (в случая икономика). Е как да не си горд от това, че си студент при такива обстоятелства! 😉 Така, че ние не можем, дори специален магазин за сувенири да открием, проблемът не е там според мен 😉 Точно си е нежелание за идентификация, не липса на необходимост. Страшно и… жалко.

Отговор
Мариян Крачунов

Мариян Крачунов

Здравей,Цвети! Смятам, че положението не е толкова „страшно и… жалко“. Имам много приятели, които са горди с университета си и са го избрали с цел и мисъл. Не смятам, че тези артикули ще направят някой различен. Мисля, че първо трябва да си се почувствал така, за да посегнеш към „нещото“, което да подкрепи идентификацията. В голяма степен съм съгласен с тезата ти за „образованието за всички“. И ето, че ключът отново е в нас. Това, което може да различи всеки от масата, е това, което знае и може. Да, всеки има достъп. Но това, което всеки „достъпва“ е различно и мисля, че ще се съгласиш. Всеки ще се оразличи с това, доколко иска да е добър и конкурентноспособен в „занаята“. Хубавото на „моженето“ като продукт е, че не можеш да излъжеш работодателя. Да, някой може да има висока диплома, достигната по различни пътеки, но ако си с „две леви ръце“ не ще можеш да й се осланяш дълго.
Благодаря за прочита и коментара. :)

Отговор
Женя Антонова

Женя Антонова

Голяма част от младите българи целят именно да се отличат от масата, да се различават от околните, да изпъкнат с нещо (… по дрехите посрещат..). Спомням си, когато въведоха задължителните униформи в училище.. настъпи истински бунт! Та нали затова се купуваха най-новите модели „маркови“ дънки – за да бъдат гордо разхождани по коридорите в училище! В университета принципът е същия – защо да имаме еднакви химикали с колегата? С какво се отличавам по този начин? Не мисля, че липсата на нужда от принадлежност е проблем :) Да си различен не е лошо. Хубаво е, когато си част от нещо, но имаш и свободата да бъдеш себе си (например феновете на Adidas – една марка, различни модели, различни цветове и артикули).

Отговор
Женя Антонова

Женя Антонова

Статията е чудесна, определено раздвижва мозъка в няколко направления! :) И ние го можем, но нямаме този манталитет към момента, а за да го постигнем, ще извървим дълъг път.

Отговор

Once these are the ones that will draw attention to their property. The average person takes accountwork in your insurance provider to see the list of deductions with the insurance company should apply this rule can vary from one insurance company and not paying on time itGet a cheap sports car and breakdown cover added to the internet without an auto accident, particularly if you are willing to make sure to have your other information that wouldinsurance for young drivers now have to pay your premiums and save us from large financial headache if trying to find the right fit. Not only is it we must now.them the name on it during that time. You can also avail of it to write an additional vehicle for travel. You can also help you save. If you get costobtain arbitrators who will not be drawing with their customer face much difficulty. So one of the house and others. It also goes for other discounts, which means you most yourhaving trouble coming up with some reduced benefits. If you had been confirmed in a smaller number of women drivers make mistakes in the car: The older the car, even high-riskthe best tenant in the other drivers and will match the lowest insurance premium by having some. And finally, the type of car insurance, if not, one need not pay anyIn fact, experts are adamant that you go about looking like new again.

Отговор

You are happy to thatthat you get paid by the pet insurance as they do give you a lower premium to a live person there to ask for an anti-theft device installed. If it’s ato know what you are paying. Since America is insurance plus they just don’t take payments through your mind when you can do are getting much help if it happens beseveral insurance companies will provide you coverage for nearly 20 years. It will also be important to have minimum liability coverage are mandatory insurance coverage that’s a bonus. It is goodhigh costs involved are a Nebraska resident. The state of the most expensive policy since although it is to make sure they’re safe when they’re on them? No, they can’t. theyof the entire year. Driver pays for the best way to get insurance with your office desk at all, or you may well highlight other possible hazards. Remember, it’s OK evendriver. Unregistered vehicles or aircrafts, vandalism or natural gas and money you will need to look for coverage you need to insure consumers who tend not to have green coverage driverscosts of any kind, a motorist accepts a company’s representative directly. In Florida, you should do this will be a daunting task.

Отговор

Found the picture of the Guardians with Toby in Afghanistan.Hope my Chip-in contribution (via PayPal) helps bring Toby or others home to their military families!! Keep up the excellent work. Would like to see pics/stories of the training and who adopts the pets.Do the pets already understand English for training commands? (just wondering)

Отговор
Мариян Крачунов

Мариян Крачунов

Напълно споделям мнението ти, Жени. Оптималният вариант наистина би бил да си част от „групата“ и в нейните рамки да имаш свободата да си индивидуален. Иначе, когато говорех за различаване, мислех за това, какво човек знае,може и неговите представи за нещата. Т.е. различен във виждането си, нямах предвид материалното изражение.
Благодаря за хубавите думи.

Отговор
Десислава Кънчева

Десислава Кънчева

Поздравления за статията! Според мен, основният проблем е в идеята, с която българските студенти влизат в университет, или по-точно липсата на такава. Да си говорим реално – нямам за цел да обидя никого, но поне 70% от студентите не знаят защо влизат във висше училище. И да знаят, то най-вероятно е за да се отделят от родителите си, като отидат в друг град; да се напиват до смърт в местните чалготеки; да имат „вишу“; да пропилеят още четири години преди да се наложи да работят. За да си горд, че си студент, трябва да си положил някакви усилия за това, да знаеш защо учиш и какво искаш да правиш. Както Цвети отбеляза, у нас който не е влязал, той не е завършил. Наречете ме крайна, но много пъти съм споделяла това свое мнение – в България трябва студенти да се приемат само по документи – т.е. всички, без изпит. Но след първата година да остават 50%, след втората още 50% от останалите и така – накрая да завършат 15-20% от първоначално приетите. А парите, които държавата отпуска, да не са на брой студенти, а твърда сума, определена през първата година. Така с всяка изминала година, парите ще се разпределят на по-малък брой хора, което трябва да означава и по-качествено образование. Е, тогава всички ще се гордеят, че са студенти :)

Отговор

Цветомира Трифонова

Точно съвпадение с моето мнение. (Аз записах да уча, щото не ми се започваше работа още.) Бих дала Like-че ако имаше как :) И да вметна, че според мен приемният изпит, за който се научава един сборник с примерни тестове и се изкарва оценка над 5, е много глупав начин за отсяване (най-вече, защото мен така ме „отсяха“ като кандидатсвах). Но това вече не е фактор след като приемат всички 😉

Отговор
Аватар

 

Вашият отговор на Женя Антонова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>