По стечение на обстоятелствата имах поглед върху студентския живот и съпътстващите го радости и неволи в Германия – една от най-желаните дестинации за образование от чуждестранни студенти. Прекарах един чудесен семестър в градчето Пасау, намиращо се в Бавария на границата с Австрия.
Попадайки в този град, дори да не знаете кой е той, за отрицателно време ще разберете името му от „разхождащите” се чанти с логото „Uni Passau”. Всъщност една от най-големите гордости на града е неговият университет. Наистина има защо това да е така, но бих искал да насоча вниманието в друга посока. А именно – как се реализират печалби от чувството за принадлежност на студентите.
Ако по време на лекция се огледате в огромната аула, ще видите море от оранжеви химикалки с името на университета. До тях ще видите тефтери и лаптопи, носещи стикери със същото лого. В непосредствена близост са разположени два копирни центъра, които обслужват студентите. Там може да се намерят още – моливи, USB-памет, чадъри, ключодържатели, връзки за ключове, значки, тефтери, балони, чанти, карти на кампуса (тук може да ги видите). В същите тези центрове може да поръчате тениска, шапка или друг подобен артикул отново с искрящо оранжево „Uni Passau”. Всички тези неща могат да се видят и на витрини във факултетите. Дори когато си взимате книги от библиотеката, ви дават прозрачна найлонова торбичка отново с логото. Всичко това изглежда много добре, но още по-важно е, че тези предмети „живеят” своя живот извън витрините. Всеки трети носи такава чанта, всеки втори химикалка, а всеки „разхожда” пликче с книги. Особена популярност тези артикули имат сред чуждестранните студенти, които не пропускат да отнесат поне няколко за спомен.
На наша територия също съществува подобна идея, като по-конкретно бих могъл да говоря за университета, в който аз следвам. Преди време само бях чувал за такива артикули с логото на Стопанска академия, но от около година могат да се видят по-достъпно в университетската книжарница. И каква е ситуацията? Имаме идея, но не функционира правилно. Хрумват ми няколко причини: мястото на „логата” се очертава една мъничка витринка, точно под носа на студентите, когато те гледат насреща, търсейки с очи учебник. Лесно поправимо. Другата причина звучи по-страшно – нежелание за лична идентификация с учебното заведение. И по-скоро липса на необходимост, отколкото нежелание. По време на престоя си в Пасау усещах, че отношението на студентите към техния университет е по-различно, те заживяват с него. Звената „университет” и „студент” работят заедно в екип за по-добри резултати, докато, струва ми се, при нас oще може да се направи в това направление.
Според мен нашите университети трябва да работят повече в насока събития и интересни извънаудиторни дейности за следващите. По този начин от една страна ще се допринесе за вътрешния студентски климат, а от друга – ще засили чувството на студентите, че са активна част от образователна институция с традиции и бъдеще.
11 за публикацията
И ние го можем!