Здравейте приятели!

Въпросът с родните реклами отдавна ме занимава и реших да споделя с вас няколко свои наблюдения. Нагледал съм се на всякакви български реклами – мобилни оператори, пасти за зъби, прахове за пране, вафли, точени кори, лютеници, халви и всякакви други. Знаете ли какво още ги обединява, освен това, че са български? Липсата на оригиналност и изобретателност. Добре де – има няколко изключения, но наистина са малко!

Защо българските реклами са скучни, безлични и отегчаващи до смърт? Нима няма хора с добри идеи? Нима продуктите и услугите, които рекламират са кофти? Добре де – повечето са такива. Какво приказно и необикновено може да има в една лютеница, например?! Това си е просто лютеница! Но нали точно в това се изразява работата на творческия екип – да направят обикновеното – приказно, сивото – цветно, баналното – оригинално!?!

Често изтъкват „голямото предимство” на тъпите реклами, че са запомнящи се и ефективно напомнят за продукта, услугата или фирмата – пълни глупости! Какво ефективно има в това, да похабиш една минута от живота си, за да гледаш как маргарин се венчава за филия?! Няма ли да е доста по-ефективно, ако рекламата (и съответно продукта) се запомни с оригиналност, добър хумор и очевиден професионализъм? Нее, уважаеми – нека маргаринът вземе за жена филията, а всички ние пред малките екрани ще им бъдем кумове! Даже може да пророним и някоя друга троха – така, де – сълза от умиление.

Истината е, че българските рекламисти се страхуват да експериментират. Да нарушат статуквото, да излязат от границите. Това пречи – особено, когато става дума за изкуството да придадеш оригиналност и да събудиш интереса към нещо банално и обикновено – в нашия пример – маргарин.

Ако рекламата е добра и кадърно направена, скоро ефектът ще се прояви и накрая всички ще „намажат”!