Дядо ми работеше в БДЖ, баща ми също. Спомням си как като малка ходех при дядо на работата му. Спомням си как, когато бях на около 5 години, татко ми подари един много красив локомотив, които изпускаше пара. Спомням си и розовите картонени билетчета за влака. Въобще – израснала съм с положително отношение и приятни спомени от пътуването с влак. Може би, затова сега ми е толкова тъжно, като гледам какво се случва в БДЖ.
Наложи ми се да пътувам преди няколко дни – съвсем непредвидено. Съвсем непредвидено и се сблъсках с доста проблеми при пътуването. Като за начало, не успях да се кача на влака от Свищов, защото беше толкова пълен със студенти, че когато вратите се отвориха, хората вътре се бяха натъпкали докрай и нямаше къде да стъпя. Наложи се да хвана един автобус, след което да се прехвърля на друг, после още малко пътуване с влак и последните 8 км – с кола. На другия ден, когато трябваше да се върна обратно, хванах влак успешно. На гара Левски се оказа, че връзката ми до Свищов е отменена и следващият влак, който мога да хвана, е след 2 часа. Можех просто да тръгна по-късно и така да пристигна по същото време и без престой. Така пропътувах космическото разстояние от 100 км (по най-прекия път с кола) за повече от 4 часа.
Та след тази епична история, питам се аз, какво се случва с БДЖ? Явно милите спомени ще си останат само в миналото. Абстрахирам се от хигиенните условия в железницата – за тях смятам, че е виновна много голяма част от пътниците. Не може и да се очаква друго от хора без елементарна култура.
Проблемите в БДЖ се знаят от години, напоследък също се обсъждат доста. Конкретно в моя случай, те са следните:
- Нулева гъвкавост – не може и през летните месеци, когато студентите ги няма, и през останалата част от годината, когато пътуват постоянно от и към Свищов, влакът до Левски да е само с един вагон.
- Липса на информация за пътниците – проверих си влака в официалното печатно разписание на БДЖ, защото нямах достъп до Интернет (даже 3g, да не говорим за друг). Когато се върнах в „цивилизацията” и проверих – оказа се, че в сайта на БДЖ с разписанието този влак изобщо не излиза, без каквато и да било информация, че е спрян, както и за какъв срок.
Възможни решения на проблема с гъвкавостта:
- БДЖ става гъвкава: за летните месеци си остава един вагон в движение по маршрута Свищов – Левски и обратно, а през останалата част от годината – изследва се натовареността (пикове и спадове, търси се сезонност – а такава 100% има) и се преценява дали за отделни дни (например петък, събота и неделя) или за цялото време да се пуснат повече вагони.
- Наемат се специални хора, които да натъпкват пътниците във влака, както в китайското метро:
Възможни решения на проблема с информираността на пътниците:
- Повечето хора не знаят или не искат да платят за печатното разписание на БДЖ, а както и се оказа – то не винаги върши работа. Не струва нищо (освен малко мозъчни усилия) на сайта с разписанието да се публикуват всички промени и то на видимо място – удобно за пътниците – убедена съм, че преди съм виждала подобни предупреждения.
- Билетните касиерки да предупреждават пътниците за някакви извънредни ситуации по съответния маршрут. Това е трудно осъществимо, имайки предвид, че веднъж ми се скараха защо не съм знаела номера на влака, с който ще пътувам…
- Все пак сме в 2012 година – освен сайтът с разписанието, може да се направи и мобилно приложение за удобство на пътниците, което не изисква постоянен достъп до Интернет.
Всички тези елементарни решения, идващи на ум на един обикновен човек, са възможни, стига да има кой да ги реализира и най-важното – да иска да ги реализира. Покрай кризата в БДЖ в края на 2011 г., размишленията ми се въртяха около теорията, че съзнателно в нечий интерес се прави всичко, за да се изгонят пътниците от железницата. Чий е този интерес – на автомобилните превозвачи ли – не се знае. Но на фона на цялата мизерия и стари вагони, железопътният ни транспорт си остава най-евтин и безопасен, а за масата от хора това е най-важното.
И ако там някъде все пак има маркетингов или PR отдел на БДЖ и хората в него виждат малко по-далеч от носа си, най-искрено ги моля да се събудят и да осъзнаят, че с това темпо скоро може и да няма БДЖ.
20 за публикацията
БДЖ – черен PR или тъжната истина?